„КАЖДЫЙ СГНИЕТ...”
Игорь Владимирович Чиннов (1909-1996 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВСЕКИ ЩЕ ИЗГНИЕ
Всеки изгнива (така се пречистваме)...
Тъй ще завършиме злата безсмислица –
где са хармонията, провидението!
Само страдания, нокти, тежнения.
И не желая утехата лъхнала,
че е отново акация цъфнала,
че над убити, ранени, грабители
стеле се лъч безполезно-пленителен,
че върху вестник със смърт и безумия
кацнала е пеперуда лазурна. Тя
хвърка безцелно из стаята, мята се –
странно човечество мъчи земята ни.
Ударения
ВСЕКИ ЩЕ ИЗГНИЕ
Все́ки изгни́ва (така́ се пречи́стваме)...
Тъ́й ште завъ́ршиме зла́та безсми́слица –
где́ са хармо́нията, провиде́нието!
Са́мо страда́ния, но́кти, тежне́ния.
И не жела́я уте́хата лъ́хнала,
че е отно́во ака́ция цъ́фнала,
че над уби́ти, ране́ни, граби́тели
сте́ле се лъ́ч безполе́зно-плени́телен,
че върху ве́стник със смъ́рт и безу́мия
ка́цнала е пеперу́да лазу́рна. Тя
хвъ́рка безце́лно из ста́ята, мя́та се –
стра́нно чове́чество мъ́чи земя́та ни.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Чиннов
КАЖДЫЙ СГНИЕТ...
Каждый сгниет (и гниеньем очистится)...
Тем и закончится злая бессмыслица –
Где уж гармония, где провидение.
Всюду страдания, когти и тернии.
И не хочу, не могу утешаться я
Тем, что опять зацветает акация,
Что на убитых, больных и грабителей
Падает луч бесполезно-пленительный,
Что на газету, где смерть и безумие,
Бабочка села – лазури лазурнее…
Бабочка в комнате кружится, мечется –
Странно живет на земле человечество.
---------------
Руският и латвийски поет и мемоарист Игор Чинов (Игорь Владимирович Чиннов) е роден на 12/25 септември 1909 г. в гр. Тукумс, Курляндска губерния. От 1922 г. живее със семейството си в Латвия. Първата му публикация е в сп. „Школьная нива” (1927 г.). През 1930 г. е член на рижкото дружество на младите поети и писатели „На струге слов”. Публикува поезия в списания като „Мансарда”, „Числа”, „Daugava” и др. Завършва юридическия факултет на Латвийския университет в Рига (1939 г.). Работи като юридически консултант. През 1944 г. е депортиран на принудителна работа в Германия. През 1946 г. се преселва във Франция, от 1953 г. работи в руската редакция на Радио „Свобода” в Германия, от 1962 до 1977 г. е професор по руски език и литература в американските университети в Канзас, Питсбург и Нашвил. Член е на редколегията на нюйоркското сп. „Новый Журнал”. Автор е на стихосбирки, издадени във Франция, в САЩ и в Русия, сред които „Монолог” (1950 г.), „Линии” (1960 г.), „Метафоры” (1968 г.), „Партитура” (1970 г.), „Композиция” (1972 г.), „Пасторали” (1976 г.), „Антитеза” (1979 г.), „Автограф” (1984 г.), „Эмпиреи” (1995 г.) и „Загадки бытия” (1998 г.). Умира на 21 май 1996 г. в гр. Дейтона Бийч, щат Флорида, САЩ.